Автор: Мег Баркър

Несигурността на връзките

Бих искала да започна със един списък от любовни съвети, които съм срещала в различни книги за самопомощ, както и в страници за споделяне на лични проблеми и в статии от списания:

 

 

  • Никога не пропускай възможността да кажеш на някого „Обичам те“/ В никакъв случай не бъди първият, който се обяснява в любов.
  • Приеми обясненията й за истина / Открий невидимата причина за раздразнението й.
  • Недей да говориш прекалено много по време на секс / Говори му мърсотии, мъжете го обожават.
  • За една връзка са нужни съзнателни усилия / Бъди спонтанен.

 

Доста объркващо, нали?

 

В днешно време обществото ни има доста колебливо отношение към връзките. От една страна ние сме все по-толерантни спрямо еднополовите бракове, а от друга, управляващите ни настояват, че единствената здравословна среда за едно семейство е моногамната връзка. Никога досега не сме били свидетели на подобно равенство между половете, а в същото време от всякъде ни се напомня теорията, според която мъжете и жените идват от различни планети. И докато някои анализатори твърдят, че е необходимо да разхлабим отношението си към извънбрачните връзки и изневерите, други защитават тезата, че е необходимо да се засилят ограниченията спрямо хората, които гледат онлайн порно, защото това има лош ефект върху взаимоотношенията.

Каква е причината да се намираме в такова несигурно състояние? Най напред упадъкът на религията, несигурността на работното място и фактът, че всички ние постоянно сме в движение вместо да се задържаме в по-малки общности – всичко това показва, че очакваме от романтичните връзки да посрещнат всички наши нужди в непозната досега степен. Любовта се е превърнала в религията на новото време.

В същото време медии, реклами, близки и приятели – всички те ни насърчават да бъдем независими индивиди, които преследват собствените си цели в живота и остават верни на себе си независимо от обстоятелствата.

Това създава напрежение защото хората жадуват за принадлежност, общност и свързване с другите и в същото време се борят за лична свобода, независимост и себереализация.

Когато се сблъскаме с подобни колебания можем да избираме между две възможности: Или да се върнем назад към старите правила – и да се придържаме към тях в замяна на усещането за известна сигурност, или да създадем нови правила – макар често да се придържаме към тях със същата упоритост.

В останала част от лекцията си ще изследвам тези две посоки, след което ще представя и една алтернатива: а именно възможността да прегърнем несигурността, която откриваме в себе си и във връзките си.

 

Придържане към старите правила

Първата възможност в подобна несигурна ситуация е да се обърнем към старите правила за връзките и да се хванем за тях, за да получим известно усещане за стабилност.

Откриваме тази тенденция в много от водещите съвети за любовните взаимоотношения, които обещават, че всички можем да открием Истинският мъж/жена, който ще ни допълни и с когото ще живеем щастливо да края на дните си, просто е нужно да следваме определен комплект от правила.

В голямата си част правилата се основават върху междуполовите различия. В не така далечната 1990 година бест селърът „Правилата“ (The Rules) обещаваше на жените, че ще намерят перфектния за тях мъж, който ще остане до тях завинаги като единственото условие за това е те да се върнат обратно към традиционния модел на женствеността: Позволи му да поема инициативата; не говори прекалено много, не се усмихвай прекалено много и не изисквай прекалено много и тогава той няма да може да ти устои.

Почти като ответ на това, „общността на свалячите“ (движение за самопомощ, чиито членове са мъже, които контактуват главно чрез интернет и чиято цел е да постигат по-висока успеваемост сред жените, бел.ред. от Wikipedia) от зората на XXI в. съветваше мъжете как да се превърнат в алфа мъжкари и как да играят играта, в която ще бъдат неустоими за жените.

А веднъж обвързани, попадаме на цял батальон от семейни терапевти, консултиращи експерти по вестници и спирания и други специалисти, чиято цел е да ни помогнат да останем в едно постоянно състояние на невероятна любов и страхотен секс. А всичко по-различно от това се счита за провал.

С този подход има няколко проблема. Най-напред, идеята, че можем да открием всичко, от което се нуждаем в един човек всъщност не е чак толкова стара.  Едва около 50-те години на изминалия век започнахме да очакваме от романтичния си партньор да ни бъде едновременно и сродна душа, най-добър приятел, перфектен секс партньор и боен другар в отглеждането на децата. Както твърди историкът Стефани Кунц “хората винаги са обичали приказките за любовта. Но в по-голямата част от миналото, нашите предци не са се опитвали да живеят в тях“

Другият проблем е, че това е прекалено голям товар, за да го поставяме върху един човек и то за цял живот – а знаем, че в днешно време това означава все по-дълъг живот, който ще прекараме заедно. Никой не е в състояние да ни осигури постоянна любов, страхотен секс, одобряване на всичко което правим и пълна сигурност. Напротив, както моята колежка Естер Перел споменава, много от нещата, които очакваме от партньора си са противоположни: сигурност и неизвестност, споделен живот и свобода да правим каквото поискаме, ежедневна свързаност и постоянна тръпка и страст.

В крайна сметка виждаме много хора, които скачат от един човек на друг и практикуват т.нар. серийна моногамия, или имат поредица от изневери, като междувременно продължават да поддържат връзката, от която са огорчени и която не отговаря на техните очаквания. Или виждаме хора, които се отказват да правят повече усилия, защото се чувстват прекалено наранени и съсипани от многото болезнени раздели.

Придържане към новите правила

Има една история от Тери Патчет, в която разказва за това какво се случва когато имаме ведро, пълно с раци. Ако някой рак опита да избяга от ведрото, разказва Пратчет, останалите раци го изтеглят обратно.

Същото се случва и с правилата във връзките. Те може и да не са от най-добрите, но ако някой се опита да предложи нещо различно, бързо бива принуден да замълчи и да се върне обратно в редиците. Всички основни медии ни казват, че всеки, който е различен в начина, по който прави секс, в половата си ориентация и във връзките си, в най-добрия случай е особняк, на когото се присмиват, а в най-лошия – опасна заплаха за обществото.

Помислете само как обикновено се изобразяват във филмите или във вестниците хората с ексцентричен вкус, или трансвеститите и хората, които живеят в отворени връзки.

Понякога обаче, в редки случаи, ракът успява да избяга от ведрото и се превръща в скитащ по плажа дезертьор. Какво се случва тогава? Да бъде сам и навън е толкова страховито и опасно, че основната тенденция е той да потърси друго ведро и да се установи в него заедно с новите раци, които го обитават. Както споменавам в книгата си, съществуват ведра с раци-гейове, такива с ексцентрични раци и с полигамни раци, както и с всякакви други, каквито можете да си представите.

Това, което искам да кажа е, че когато открием нов начин, по който да управляваме връзките си, често пъти се вкопчваме в него със същата упоритост, с която сме се придържали към старите правила.

За пример мога да посоча многобройните групи, които в последно време измислиха редица алтернативи на моногамията. Въпреки това, тези групи много бързо възприемат манталитета на рачешкото ведро. Някои от тях например твърдят, че единственото правилно поведение е да правиш секс с много хора, но не и да развиваш дълбоки и нежни чувства с другите. Или че са необходими редица сложни правила, с които да се защити специалното място на основната връзка. Или че всеки трябва да бъде свободен да прави каквото поиска и никой не бива да изпитва  чувства на ревност или несигурност. Която и версия да следваме, тя много бързо се превръща в твърда система, която приемаме за единствения правилен път или за превъзхождащ останалите алтернативи. Всеки рак, който опита да направи нещо различно, веднага бива издърпан обратно във ведрото.

Да прегърнем несигурността

Струва ми се, че обществото ни винаги и е било склонно да предава на следващите поколения старите правила за връзките, дори когато те са били безполезни и дори вредни. Но също така твърдя, че когато опитаме да развием нови правила, които да бъдат полезна алтернатива за хората, те често стават също толкова твърди и закостенели като старите.

Каква е алтернативата? Идеята, която искам да предам е свързана с това да прегърнем несигурността.

Писателката Мартина Бачелър изразява това по следния начин: „Представете си, че държа предмет, направен от злато. Той е мой и е толкова ценен за мен, чувствам, че трябва да го държа здраво. Сграбчвам го и го стискам с пръстите си, за да не може никой да ми го отнеме. Но какво се случва не след дълго? Не само че пръстите и ръката ми се схващат, но и не мога да използвам тази ръка за нищо друго. Когато се вкопчваме в нещо, ние създаваме напрежение и се ограничаваме. Решението не е в това да хвърлим златния предмет.“  Алтернативата е „да се научим да отпускаме и разтваряме пръстите си и нежно да отворим дланта си. Тогава ръката ни е широко отворена и не чувстваме напрежение, ценният предмет може свободно да почива върху дланта ни. Аз все още ценя предмета и все още се грижа за него; мога да го оставя и да го взема; а мога да ползвам ръката си и за други неща.“

Как се отнася това за връзките? Независимо от това дали се обръщаме към старите правила или развиваме нови, ние се стараем да да избегнем тенденцията да ги сграбчваме или да ги отхвърляме. Вместо това ги придържаме с лекота, осъзнавайки нещата, които могат да ни предложат, но също така и ограниченията им. Вместо да настояваме или строго да се придържаме към тях, бихме могли да бъдем гъвкави, осъзнавайки, че с времето и с промяната на ситуацията и хората, ще трябва да променим и тях.

Вероятно можем да възприемем същия подход и спрямо връзките си. Вместо да се вкопчваме в един човек или в няколко, настоявайки те да посрещнат всичките ни потребности, вероятно бихме могли да удържаме връзките си с много повече лекота, да оценяваме това, което имаме с партньорите си, но също така с приятелите, семейството и колегите. Като се започне от хората, които са ни близки и се стигне да онези, с които споделяме само мимолетни връзки.

Да поддържаме лекота във връзките си означава да ги виждаме с повече яснота и да забелязваме нещата, в които е необходима промяна, вместо да оставаме заклещени в дилемата дали останем заедно така както сме или да се разделим и никога повече да не се видим.

 

По този начин вероятно ще можем да научим, че хората в живота ни не са предмети, които могат да бъдат окончателно опознати и спрямо които трябва да прилагаме определени правила, за да получаваме нещата, които искаме от тях. Защото те сами по себе си са комплексни личности , непрекъснато променящи се и със свои собствени противоречия и уязвими места, копнежи и страхове, триумфи и трагедии. Вероятно бихме могли да присъстваме за човека до нас и да го приемаме такъв какъвто е в дадения момент, вместо да се вкопчваме в него или да го отхвърляме напълно. Това са някои от идеите, които ми се иска да предам.

Оригиналния текст на английски можете да прочетете тук.

 

Да пренапишем правилата (лекция от TED talk)