Статия от блога на Емилия Илиева по повод представянето на книгата.

Карл Густав Юнг е име, което едва ли има нужда от представяне. Интересно ми е обаче как в моя живот той присъства най-вече посредством верни приятели и последователи на Юнгианската школа в психотерапията. И сигурно е закономерно, че всички, които са ми препоръчвали, подарявали или разказвали негови книги и идеи носят онази плавност и нежност достъпна само за отдадените да обичат и изследват  дълбините на човешката душа.

Щастието на това да имаме приятели, които са много по-различни от нас е, че рано или късно взаимодействията ни водят до трансформации. И нали самият Юнг казва, че “Срещата между две човешки същества е като срещата на две субстанции. Ако има взаимодействие и двете се променят.”

Макар че не си спомням кога за първи път съм се срещнала с идеите на Юнг със сигурност знам, че е било посредством така скъпите на сърцето ми Милена Ненкова (психолог) и Ани Коцева (юнгиански психотерапевт). И тогава (сякаш преди 100 лета) и до днес те някак умеят да ме приканват да поглеждам навътре с подходящата доза настойчивост и нежност, за да е мотивиращо и с нужното постоянство, за да е устойчиво във времето. Така до мен достигнаха очарователните и непознати светове на богините, символите, сънищата, героите, приказките и какви ли не чудеса от вътрешните пространства на душите ни!  И макар да съм далече от момента, в който да мога да сложа знак на равенство между вглеждането навътре и действието навън, все пак и сама усещам, че някои трансформации са се случили. Така с времето нараства благодарността ми за “срещата” с всяка от тях и по някакъв задочен начин възхищението ми към самия Юнг.

Едва ли щях да се замисля и да пиша за всичко това,  ако друга моя близка приятелка Естер Гомбаш не преведе, а преди няколко дни и издаде книгата на Джийн Шинода Болън (аналитик и последовател на Карл Густав Юнг) “Богините във всяка жена”. Тези дни чета книгата и криввам в спомени за пътя, който съм изминала; откривам себе си в различните богини, които в различно време са били по различен начин активни в мен; нося се по словото на авторката и сякаш благи ръце ме прегръщат в спокойствието, че всичко е наред, че всяка богиня си знае времето, че имаме силата като жени да се променяме и да избираме пътя си… Не съм я дочела, но си мисля, че това не е и книга, която се чете на един дъх. Сигурно ще я чета на малки глътки, в тихи часове на вглеждане в себе си и опити да усетя невидимото…

Всяка жена сама намира пътя си и хората и книгите, които да я подкрепят, но за “Богините във всяка жена” вярвам, че дори и едно разлистване може да е достатъчно, за да донесе нужното късче пробуждане за повече съпричастност и вяра в женската сила и мъдрост!

 

Емилия Илиева за „Богините във всяка жена“