Емпатия – измежду многото определения, които се дават за тази дума, най-обичам онова, според което емпатията е силата, която ни свързва. И то не как да е, а отвъд ролите, маските и представите ни един за друг, като голи човешки същества – пряко, уязвимо и сладко.

Емпатията за мен не е умение, а състояние. Състояние на съзнателно присъствие и кристално чиста наблюдателност. Понякога чрез него осъзнавам явленията във външния свят, друг път тези явления се явяват под формата на нечии чужди емоции и преживявания, а понякога съм свидетел на собствените си вътрешни процеси. Няма разлика, в тези моменти разбирам смисъла на думите, че всичко е едно цяло.

Емпатията ме закотвя в настоящето, дава ми усещането, че се нося директно с потока на живота. Разбира се, това може да звучи абсурдно, потокът на живота си ме носи и без да влизам в състояние на емпатично присъствие. Но моментите, в които разсеяното ми съзнание успява да се фокусира – чисто, изпразнено и мъдро – върху струенето на този живот, са моменти на блаженство.

Мога да говоря за емпатията дълго, но искам да спомена за човека, покрай който всичко това придоби своя облик в живота ми. Срещнах своя учител по емпатия преди 16 години. От нея научих не само конкретните стъпки, с помощта на които можем да развием умението си да навлизаме в състояние на емпатия, но и умението да присъствам за себе си по този начин в моментите, в които не съм така добра, колкото ми се иска. Разкри ми силата в слабостта. Тя се казваше Ева Йонаи – Хава и помагаше на хората да си припомнят умението, което всички притежаваме – да присъстваме един за друг с чисто съзнание и да разговаряме на езика на сърцето, който всички познаваме. Благодаря ти, Хава, че беше мой учител и приятел, нося те в сърцето си и продължавам да се обогатявам от връзката ми с теб, независимо от това, че вече си някъде в Необятното. Обичам те!

В училище се гордеех с умението си да правя „пищови”, които да съдържат концентрирано най-ключовите елементи от материала, за да бъдат най-полезни ако имам нужда от подсказка. Пищовите за мен са ценно нещо, защото съдържат есенцията на нещата и с тях може да се отключи знанието, което лежи пасивно в нас. Картите Емпатико имат за цел да бъдат именно такъв „пищов” за изпитите в реалния живот.

Много от нас сме прекарали години в стремеж за самоусъвършенстване и съзнателен живот и предполагам, че не съм сама в това, че имаме моменти, в които въпреки стотиците часове прекарани в обучения, семинари, четене на литература, именно в най-горещите мигове, когато най-много имаме нужда от познанието, което сме събрали, действаме по старите, свикнати и напълно неефективни модели.

Исках да създам нещо, което можем да носим в джоба си и което да ни е под ръка именно в тези моменти. Емпатията се учи в живота, когато няма учител до нас, когато сме сами и можем да разчитаме единствено на себе си. Надявам се картите ЕМПАТИКО да се превърнат в средство за лични тренировки, благодарение на които всеки да може да подсили емпатичния си мускул.

Желая успех на всички, които ще се гмурнат в това вълнуващо начинание! Успехът не е в това да не грешим, а в това да съумеем да чуем и да се обогатим от уроците, които тези моменти ни носят – да разгънем горчивата обвивка и да лапнем сладкия бонбон, който се крие в нея.

Можете да поръчате картите на адрес: info@vexta22.com

Комплектът Емпатико съдържа 40 карти с чувства, 60 карти с нужди, 2 карти с допълнителни инструкции и книжка-ръководство за употреба с теория и теми за изследване. Цената на комплекта е 36 лева без включена доставка. Ползвам услугите куриерски фирми Еконт и Спиди. Моля в заявката си да напишете име, адрес и телефонен номер. Можете да спестите от доставката като поръчате картите до офис на съответната куриерска фирма.

При поръчка на 2 и повече комплекта доставката е безплатна.

Емпатико и емпатия