Всички сме чували популярната фраза, според която нещата, които ни дразнят в другите хора, отразяват собствените ни недостатъци или казано по друг начин – собствената ни тъмна страна.

Аз харесвам определението, което гласи, че забелязваме единствено онези неща, които ги има и в нас. И това важи както за отрицателните неща, така и за положителните.

Замисляли ли сте се какво всъщност се случва в нас, когато изпитваме завист? Изпитвали сте завист, нали? Ако не, продължете да четете, само заменете чувството на завист с това на възхищение – приемете ги за двете страни на една и съща монета.

Тъмната ни страна – „грозните” ни чувства – всъщност може да бъде много светла, стига да я погледнем с очите на обективен наблюдател и да разберем истинското ѝ послание.

Завистта обикновено спада към емоциите, които не желаем да си признаем и които запазваме единствено за себе си или споделяме само с най-близките. Тя ни кара да си мислим, че сме малки и слаби, че не се справяме така както ни се иска, в сравнение с други, успешни в очите ни хора. Когато изпитвам завист, без да чувам истинското послание на това чувство, усещането ми е, че се свивам.

А завистта може да бъде повод както за „свиване”, така и за „разгръщане”. Предлагам ви един експеримент, а изводите оставям на вас:

  1. Помислете си за някого, на когото сега или друг път сте завиждали (ако са повече хора, запишете всички и срещу тях онова, за което им завиждате). Ако няма конкретен човек, формулирайте го по-общо: Завиждам на хората, които са успели да направят кариера от хобито си/които имат просторна къща с двор/печелят по определена сума месечно и т.н.
  2. Как реално се чувствате – разопаковайте завистта: чувствате ли гняв, задето не сте предприели стъпки в тази посока, чувствате ли тъга, обезкураженост? Стигнете до най-уязвимото си чувство, преживейте го, но и забележете силата, която имате, докато присъствате като съд за него. Вие не сте чувството, вие сте съда.
  3. Какви са нуждите, които ви се струва, че човека, на когото завиждате за даденото нещо успява да живее: вяра в себе си, реализиране на потенциала, самоувереност, баланс? Изредете всички нужди, които свързвате с нещата, за които завиждате. Отделете време да разгледате и преживеете тук и сега всяка от тях, да усетите сладостта им. Това са вашите нужди, не бихте ги забелязали в другите, ако не бяха ценност във вашия живот и ако не живееха във вас, макар и може би пасивно.
  4. Сега се запитайте: какви стъпки бихте могли да предприемете в своя си живот и условия, за да се доближите до така ценните ви нужди? Как бихте могли да ги отгледате в живота си? Запишете конкретни идеи за действие, защото само конкретното е изпълнимо, абстрактното е пожелателно.

Можете да превърнете завистта в приятел, който да ви посочва нещата, които пасивно живеят във вас и чакат да бъдат задвижени и развити. Завистта е силно чувство. Това означава, че и нуждите,към които сочи са ви истински важни и ценни, едни от най-важните. Затова завиждайте смело и до край – не се спирайте само до самата завист, а погледнете към нуждите, към които сочи и поемете отговорност да направите начални, малки, но все пак реални крачки към осъществяването им.

Не забравяйте, че парите, апартамента, брачният партньор, колата и всякакви други неща, за които хората са склонни да завиждат един на друг и които влизат във физически категории, не са нужди, а стратегии за задоволяване на нужди! Прочетете повече за това в следваща статия.

Картите от комплекта Емпатико съдържат 40 чувства и 60 нужди. С тяхна помощ можете да развиете речника си за двете, както и да получите подкрепа и насока в изследването на тази и всякакви други теми. Можете да поръчате Емпатико от тук.

Автор: Естер Гомбаш

 

 

Завиждай смело!