Всички сме чували популярната фраза, според която нещата, които ни дразнят в другите хора, отразяват собствените ни недостатъци или казано по друг начин – собствената ни тъмна страна.
Аз харесвам определението, което гласи, че забелязваме единствено онези неща, които ги има и в нас. И това важи както за отрицателните неща, така и за положителните.
Замисляли ли сте се какво всъщност се случва в нас, когато изпитваме завист? Изпитвали сте завист, нали? Ако не, продължете да четете, само заменете чувството на завист с това на възхищение – приемете ги за двете страни на една и съща монета.
Тъмната ни страна – „грозните” ни чувства – всъщност може да бъде много светла, стига да я погледнем с очите на обективен наблюдател и да разберем истинското ѝ послание.
Завистта обикновено спада към емоциите, които не желаем да си признаем и които запазваме единствено за себе си или споделяме само с най-близките. Тя ни кара да си мислим, че сме малки и слаби, че не се справяме така както ни се иска, в сравнение с други, успешни в очите ни хора. Когато изпитвам завист, без да чувам истинското послание на това чувство, усещането ми е, че се свивам.
А завистта може да бъде повод както за „свиване”, така и за „разгръщане”. Предлагам ви един експеримент, а изводите оставям на вас:
- Помислете си за някого, на когото сега или друг път сте завиждали (ако са повече хора, запишете всички и срещу тях онова, за което им завиждате). Ако няма конкретен човек, формулирайте го по-общо: Завиждам на хората, които са успели да направят кариера от хобито си/които имат просторна къща с двор/печелят по определена сума месечно и т.н.
- Как реално се чувствате – разопаковайте завистта: чувствате ли гняв, задето не сте предприели стъпки в тази посока, чувствате ли тъга, обезкураженост? Стигнете до най-уязвимото си чувство, преживейте го, но и забележете силата, която имате, докато присъствате като съд за него. Вие не сте чувството, вие сте съда.
- Какви са нуждите, които ви се струва, че човека, на когото завиждате за даденото нещо успява да живее: вяра в себе си, реализиране на потенциала, самоувереност, баланс? Изредете всички нужди, които свързвате с нещата, за които завиждате. Отделете време да разгледате и преживеете тук и сега всяка от тях, да усетите сладостта им. Това са вашите нужди, не бихте ги забелязали в другите, ако не бяха ценност във вашия живот и ако не живееха във вас, макар и може би пасивно.
- Сега се запитайте: какви стъпки бихте могли да предприемете в своя си живот и условия, за да се доближите до така ценните ви нужди? Как бихте могли да ги отгледате в живота си? Запишете конкретни идеи за действие, защото само конкретното е изпълнимо, абстрактното е пожелателно.
Можете да превърнете завистта в приятел, който да ви посочва нещата, които пасивно живеят във вас и чакат да бъдат задвижени и развити. Завистта е силно чувство. Това означава, че и нуждите,към които сочи са ви истински важни и ценни, едни от най-важните. Затова завиждайте смело и до край – не се спирайте само до самата завист, а погледнете към нуждите, към които сочи и поемете отговорност да направите начални, малки, но все пак реални крачки към осъществяването им.
Не забравяйте, че парите, апартамента, брачният партньор, колата и всякакви други неща, за които хората са склонни да завиждат един на друг и които влизат във физически категории, не са нужди, а стратегии за задоволяване на нужди! Прочетете повече за това в следваща статия.
Картите от комплекта Емпатико съдържат 40 чувства и 60 нужди. С тяхна помощ можете да развиете речника си за двете, както и да получите подкрепа и насока в изследването на тази и всякакви други теми. Можете да поръчате Емпатико от тук.
Автор: Естер Гомбаш