Понякога получавам обратна връзка от хора, които ползват картите Емпатико и следват стъпките на емпатичното общуване – назови ситуацията, която провокира чувства в теб, намери конкретните чувства, които изпитваш и открий нуждата, която стои зад тях – че макар да достигат до нуждата зад чувството, някак не я усещат като нещо хубаво и „сладко”, нещата не се наместват, не преживяват вътрешното облекчение, за което знаят, че би трябвало да последва. Да, разбират, че имат нужда от „споделяне, уважение, творческо изразяване, грижа, защита, сигурност” и т.н., но остават с някакво усещане за празнота и си задават въпроса „е, сега какво?” По някакъв начин зациклят. Случвало ми се е и на мен. Усещането е, че макар да сме открили нуждата, не преживяваме свързаност с нея, някак ни остава чужда. Защо е така? Отговорът е съвсем прост – защото всъщност не тази нужда ни е най-важна в ситуацията. Най-вероятно сме засегнали само един от повърхностните слоеве на преживяването си и сме се спрели преди да погледнем в дълбочина.

Даването на емпатия обикновено е процес, който изисква притихване и забавяне на темпото както и отдаденост да навлезем в дълбочина. В желанието си да постигнем бързи резултати е възможно да се спрем едва в началото на същинския процес. Най-сигурният сигнал, че сме направили именно това е, че не чувстваме свързаност, облекчение, „омекване”, сладост, след като сме „открили” нуждата си. Значи все още не сме я открили!

Нека ви дам един мой скорошен пример, разглеждайки го стъпка по стъпка:

  1. Наблюдение: Сутринта докато се подготвяме за деня, аз приготвям закуска, обяд, оправям леглата, подреждам и наблюдавам как мъжът ми лежи на дивана и разглежда нещо в интернет, а синът ми гледа филмче, след като ми се е разсърдил, че съм отказала да му позволя да играе на телефона.
  2. Чувство: Раздразнение.
  3. Нужда: от сътрудничество и споделена отговорност в поддържането на дома и задачите и във възпитанието на детето.

След като открих нуждата, не почувствах облекчение. Преживях я като изискване към мъжа си, което ме напрегна още повече, защото негодувах, че не получавам нещо, което би трябвало да се подразбира, че трябва да получа. Емпатията не сработваше? Тъй като знам, че емпатията винаги сработва, успях да бъда достатъчно осъзната към себе си и процеса и си зададох въпроса: Добре, това ли е истинската ми нужда в ситуацията, наистина ли това, което най- силно ми се иска да имам е споделена отговорност и партньорство?

Избрах да навляза един слой по-навътре, да поразкопая още малко и да видя дали ще открия нещо повече. Върнах се към изходната точка – може би тя не ми беше правилната и затова ме беше отвела в погрешна посока. Коя мисъл отключваше раздразнението ми, тази ли, че „мъжът ми не ми помага и трябва с всичко у дома да се справям сама”? или нещо друго, като например: „иска ми се сам да забелязва кога има нужда от него, сам да поема инициатива, да се сеща, а не аз да го приканвам и бутам”. При второто твърдение енергията беше малко по-различна. Какви нужди стояха зад него? Нужда от съзнателно присъствие и внимание. Това, което последва беше мигновеното вътрешно усещане за свързаност с тези потребности, едно сладко омекване и въздишка на покой: да, това е. Когато намерим истинските си нужди в дадена ситуация, ефектът е мигновен. Напрежението се превръща в облекчение, разбиране, вътрешен мир. Правилната нужда мигновено оживява в нас и веднага ни изпълва – да, това е, което искам, а откривайки го, в известна степен аз вече го имам. Изведнъж изискването към другия дава място на едно по-ясно виждане и осъзнаване на ситуацията. Аз ще споделя с мъжа си своите нужди, но вече няма да ги поставя като изискване към него, защото усещането ми е, че ги имам, те вече са живи в мен и че имам силата и по други начини да ги преживея ако той ми откаже. Ако аз самата съм присъстваща в ситуацията, тогава ще ми е много по-лесно веднага, когато почувствам затруднение, да го изразя от позицията не на изискване, а на ясно изразяване за това, което е живо в мен. По този начин вместо да губя силата си в цупене и други автоматични реакции, аз я запазвам, оставам да тежа на мястото си. Може другият да не се отзове на думите ми, но тогава това вече няма да е така болезнено или ограничаващо за мен, защото свързването с нуждите ни освобождава от оковите, които си прикачваме към хора и обстоятелтва.

Една нужда може да бъде удовлетворена по много начини, а светът отразява това, което излъчим към него. Всички познаваме този принцип откъм болезнената му страна – когато сме ядосани, раздразнени, нетърпеливи, често пъти се случва събитията и хората сякаш също допълнително да наливат масло в огъня – скарваме се с някого, изпускаме си транспорта, разливаме кафето и си казваме, че целият свят се е обърнал срещу нас. А това, което всъщност се случва е, че светът отразява вътрешното ни състояние. За това и аз знам, че когато съм изпълнена от нуждата си от присъствие и внимание и излъчвам това към света, той ще го отрази обратно към мен.

Тази статия стана разнолика и подробна и ще добавя още един важен момент за отдадените да практикуват емпатично общуване по стъпките на ненасилствената комуникация. Както споменах по-горе: погрешната изходна точка в дадена ситуация ще ни отведе и в погрешна посока. За това е много важно да бъдем прецизни в това какво ТОЧНО ни провокира в даден момент, коя точно мисъл отприщва чувствата ни. Помнете, че началото предопределя края. И ако усетите, че посоката, в която сте тръгнали, не е точно правилната за вас, върнете се в изходната позиция, бъдете напълно искрени със себе си и започнете изследването наново.

Картите от комплекта Емпатико съдържат 40 чувства и 60 нужди. С тяхна помощ можете да развиете речника си за двете, както и да получите подкрепа и насоки в изследването на тази и всякакви други теми. Можете да поръчате Емпатико от тук.

Автор: Естер Гомбаш

Когато емпатията не „сработва“?