Силата, която защитава и силата, която наказва

Всички сме си задавали въпроса как е възможно училището, от една доминантна йерархична структура с ригидни правила и наказания да се превърне в любяща и подкрепяща общност, в която всички се свързват помежду си чрез уважение и зачитане. За повечето от нас това звучи като утопия и лесно се отказваме. Книгата, която държим в ръцете си, е написана от един от тези хора, които не се отказват. Преминават през много и различни препятствия и трудности, но помнят каква е посоката и не се отказват. Вярват. Насърчават. Подкрепят… един учител.

Тази книга е посветена на работата на учителя и на начинa на общуване в училище. Появата на такъв тип книга на български е белег за нуждата ни от един по-различен тип училище от това, с което сме свикнали. Училището е място, откъдето всеки от нас минава, и знаем, че най-важните уроци не сме получили чрез учебното съдържание. Най-важните уроци са в очите на учителя, в неговия глас, в неговото докосване. Повечето от нас са имали поне един такъв учител, който е докоснал сърцето ни и е оставил там топлина задълго.  Тази книга е пътуване, в което любопитството нараства с всяка следваща крачка. Бавно и с нагласата на откриватели стигаме до това да зачитаме живота и нуждите на всеки от нас повече, отколкото правилата и структурата. Да уважаваме талантите повече, отколкото постиженията на всяка цена. Да виждаме разликата между насърчаването и оценката.

Очевидна в това пътуване е необходимостта да познаваме себе си повече. Запитвали ли сме се някога как се свързваме с другите? Дали създаваме атмосфера на страх и подчинение или на свобода и доверие? Повече от наръчник за възпитание, тази книга е наръчник за самопознание и свързване. Първо с нас самите, след това и с другите. Защото не можем да дадем нещо, което самите ние не притежаваме. Самоуважение, любов, подкрепа, зачитане – първо към нас самите, за да можем да го дадем и на другите.

За нас като човешки същества е от изключително значение да получим внимание и зачитане за това, което сме и да имаме обогатяващо свързване с другите. Чрез метода на Ненасилствената комуникация се учим да обръщаме внимание на качеството на връзките и отношенията, които създаваме помежду си и най-вече в училище, независимо от ролята, която играем в него – учител, родител, ученик, администратор. Когато се усъмним в установените от властовата структура в роли в класната стая, ученикът става видим като човек с големи възможности за автентичен принос към учебното съдържание и процес, а учителят се разпознава като подкрепящия възрастен, от когото имаме нужда, за да се научим да изразяваме себе си пълноценно и да се свързваме също така пълноценно с другите. Така става видимо и другото лице на учителя, който върви по този път заедно с учениците си и става за тях маркер на изминатото разстояние между „силата, която защитава и силата, която наказва“.

„И най-дългият път започва с една малка стъпка“ гласи китайската поговорка. Нека извървим тази и още много други стъпки по този път заедно и да не се отказваме!

Милена Ненкова

Психолог, директор на фондация „Същност”

„Обогатяващо живота образование” е книга, която ще даде на българските учители и родители мъдростта и умението да възпитават и отглеждат децата с обич, уважение, доверие и сътрудничество.

Както светлината измества тъмнината, така и общуването от сърце не оставя място за насилие. Хубавото е, че да общуваш от сърце в класната стая и вкъщи е нещо, което се учи.

Именно това ни предлага Маршал Розенберг.

Валентина Шарланова,

Автор на „Личностно ориентиран образователен процес”

Предговор към книгата ‘Обогатяващо живота образование’