Обичам да вярвам, че празниците, и в частност, рожденните дни са моменти, в които човек може да си направи равносметка: за нещата, които празнува и за които е признателен, и за онези, за които съжалява или скърби. Признавам, че от известно време ме мързи за какво ли не, та даже щях да пропусна този ден. Но всъщност, сега, след като експериментално написах долните неща, давам си сметка, че празнуването е възможност да се свържа със силата си и с нещата, в които вярвам. Да опресня паметта си за посоката, по която искам да вървя и да се зарадвам на това, че ме има мен и я има Векста.

Та да видим: Векста днес става на 3 години. Равносметката?

Тръгна като спонтанно внезапно вдъхновение. Един от онези случаи, когато просто знаеш, че нещо е правилното и дори не се замисляш за детайлите или перспективата. Просто го правиш, защото пламъчето се е разпалило и защото знаеш, че така трябва да бъде. Действаш без да си задаваш въпроси.

А ето и хората и „институциите“, с които се сврзах по време на досегашните начинания на Векста.

Алекс и Лъчо бяха тези, които ми помогнаха да събудя в себе си импулса. Тяхната роля беше съществена за старта. Запознанството ми с тях отприщи в мен изненадващото решение да действам и да започна да издавам книги просто ей така, защото ми е страст.

Юдит Сабо: колко много стисках палци да получа правата за 2012! И после, преводът и издаването станаха като на магия. Мисля, че освен „Общуване без агресия“, преводът на 2012 е най-добрият ми досега. Просто и книгата беше от онези, които „трябваше“ да се случат.

Генчо и Нейко от издателство и печатница Фабер. Двама професионалисти, които са и истински хора и винаги са отворени да помогнат и да дадат някой ценен съвет. Нито за момент не са ме накарали да се почувствам неудобно от това, че нямах познания в издателската сфера. Мога да им се доверя и винаги да разчитам на приятелско отношение и добронамерена подкрепа.

Унгарският културен институт, който ми даде финансова помощ за издаването на „Жената в преход“.

Ани Бозгунова, която освен редактор, ми стана и приятел. Интелигентен и ерудиран човек, от когото мога само да се уча. Тя направи и няколко от кориците.

Мишел Бозгунов, мъжът на Ани. Макар да не го познавам пряко, неговото присъствие често се усещаше покрай работата на Ани. Също много позитивно усещане имам за него.

Маршал Розенберг и ОЖО-то. Книгата, от която научих колко е важно да се доверявам на своята преценка. За добро и зло 🙂 Още помня как тръпнехме заедно с Ваня, с която по онова време ни свързваха и общи семинари и плам, и очаквахме отговора на Центъра за Ненасилствена Комуникация за правата на книгата. В превода и издаването на тази книга участваха много хора и сякаш едва сега, след няколко уталожени години, най-сетне осъзнавам какво направихме. Възхищавам се на Еми, с която също работехме много близко по проекта за ненасилствена комуникация и която като силна и добра майка успя да отгледа тази идея и да й помогне да укрепне и изгради самостоятелност чрез Communication Academy.

Краси от списание Усури :). Представа си нямам как и защо ме потърси. Представа си нямам защо подходи така отворено и добронамерено към работата ми и защо я подкрепи, но го направи и продължава да го прави.

Петер Ракош, „Игрите, които зодиите играят“  и поредицата за хуманистична астрология. Голямо забавление беше преводът й, а оформлението на книгата ми е любимото сред издадените от мен.

И  Джийн Шинода Болън. Как само се молех да получа правата за издаването й!!! И каква магия беше, когато това се случи! А после, за малко да се откажа от нея след бременността си и последвалите майчински задължения. Радостин ме подкрепи да удържа намерението си и макар със закъснение от една година, да я издам. Това е книгата, по която хвърлих най-много труд. Издаването и предстои в най-близко бъдеще.

Новите хора, които допринесоха със енергиите си за Векста: Искра Петрова, която стана редакторка на Богините във всяка жена. Отново трябва да спомена колко благословена се чувствам, че имам възможност да работя с приятели, с хора, които чувствам близки и на които мога да се доверя. И Мартин Пепелджийски, който направи сайта на издателството, който с работата си по него отговари почти буквално на желанията ми и който винаги завършва изреченията си с усмивка. 🙂

Мама, с която работихме по двете книги за жените.

Радостин, който постоянно е до мен, върши финансовите задачи и влива нови сили в мен в моменти на скептицизъм или отчаяние.

Какво постигнах до тук?

  • 6 издадени книги, които, като се има предвид, че нямат почти никаква реклама, вървят почти отлично
  •  седма книга, готова за печат
  • развитие на уменията ми на преводач и осъзнати идеи за дизайн и оформление
  • много труд, който обаче ми изглежда като нещо съвсем естествено
  • и едно ново начало. Дори не толкова в концепцията на издателството, а в идентичността му. Това е психическо измерение и не задължително ще се види отвън.

Бъдещето?

  • с нетърпение очаквам да видя как ще се приеме новата книга „Богините във всяка жена “
  • поредицата за хуманистична астрология продължава, като се надявам с нея да доставя и една голяма и ценна изненада за любителите на астрологията.

И още? Ами, честно казано, не знам. Уча се да бъда отворена и гъвкава според потока на живота. И понеже „Векста“ съм самата аз, с нея ще се случва това, което се случва с мен.

Рожден ден на Векста