Може ли да кажем че образът, който хуманистичната астрология описва за човек е съвместим с теорията на транзакционния анализ на психолога Ерик Бърн?

Двете са почти изцяло съвместими. Причината вероятно е в това, че и двете системи се основават върху практическото наблюдение на човешкото поведение и на междуличностните взаимоотношения. Ерик Бърн започва кариерата си като психоаналитик, но в практиката си следва и една друга теория, според която човешката душа представлява не просто хаотично кълбо от чувства, мотивации, спомени и пориви, а е по-скоро съвместно действие, борба, игра – тоест динамика между вътрешните личностни елементи. Структурният подход на Бърн вижда определена йерархия между съставните части на егото. Моделът на Хуманистичната астрология за душата съвпада с тази теория почти изцяло. Кръгът на хороскопа, който в действителност е кръг на личността, е сцената, която приютява различните ни вътрешни роли: те са представлявани от  отделните планети. Поведението на героите и взаимоотношениято между тях могат да се разберат по знаците, ъглите и астрологичните домове, които обитават. Макар да използват различен речник, и двете системи описват един и същ вътрешен свят.

Как бихте могли да обобщите този общ образ за човека?

Основното в тяхното схващане е, че човек не е нещо „хомогенно”. Той не представлява просто от един единствен личностен типаж с различни проявления, а е сбор от взаимодействието на отделни личностни елементи, можем дори да ги наречем под-личности, архетипи или его-състояния. От уникалния калейдоскоп на тези разнородни вътрешни типажи, от тяхната мозайка, се създава индивидуалното поведение, което ни разграничава от един от друг. Този модел позволява да разберем невероятната сложност на човешката личност, с всичките й пластове и психологически и поведенчески процеси. Зад всеки конфликт в живота ни стои борбата между вътрешните ни его-състояния. Проблемите ни винаги извират от някое противоречие, а всяко противоречие се поражда първо в нас (дори когато го разпозваме само във външния свят). Когато стигнем до корена на проблема откриваме, че в действителност две части, които са  в нас, две вътрешни състояния се борят помежду си и се опитват да надделеят една над друга, печелейки надмощие и пространство.

Това ли поражда игрите?

Точно така. Игрите са резултат от маневрите между нашите его-състояния. Тези състояния оформят сценария на игрите и го изиграват с невероятна прецизност. Преди да създаде теорията за игрите, Ерик Бърн забелязва, че в процеса на терапевтичната му практика,  пациентитеот време на време променят поведението, интонацията и изразните си средства. Изследвайки това явление, за него става ясно, че тези изменения са резултат от пробуждането на определени вътрешни личности и че в един случай клиентът се идентифицира с една вътрешна личност, а в друг с друга. Бърн разграничава три личностни структури, които се различават по възраст и светоглед. Едният герой в нас е строг, „нареждащ”, контролиращ и ограничаващ – той е Родителя. Другият е послушното или понякога непослушно Дете. Третият е Възрастния, тоест актуалното ни, истинско аз, което не играе никаква роля. Това са трите, така наречени его-състояния на Бърн.

По какво се различават от тях астрологическите его-състояния?

В астрологията, вътрешните ни личности се различават не по възрастта, а по качествата си. Дванадесетте основни типажа – Овен, Телец, Близнаци и т.н. – представляват дванадесет различни състояния на егото. В един човек може да се забележи действието на най-много четири-пет астрологични състояния, като само едно от тях е така нареченият Слънчев знак, който може да бъде определен просто по календара. Когато някой каже „аз съм Козирог”, той говори само за едно от своите его-състояния. Популярността на астрологията до известна степен се дължи на това, че дори само анализа на слънчевия ни знак е достатъчен, за да убеди много хора, че „има нещо в астрологията”. Съмненията и доводите срещу астрологията извират от същото това нещо: характеристиката на едно единствено его-състояние е само част от истината и не дава представа за цялото. Който търси цялостност, трябва да се запознае с описанието на всичките си вътрешни личности, за което един календар не е достатъчен: необходимо е познаването на целия натален хороскоп. Его-състоянията (4-5 на брой), които могат да бъдат разпознати в него, играят роли, аналогични на описаните от Бърн Родител, Дете и Възрастен.

Това влизане в роля ли се нарича игра?

Не винаги. Важно е да знаем, че в ежедневието си използваме думата „игра” в много по-широк кръг от ситуации, а в действителност много по-малко от яхх са такива, които Бърн би нарекъл игри. Така например, когато някой наш приятел постоянно закъснява и ни ядосва заради това, често избухваме: „Не мога да разбера защо не може да бъде точен…Сигурно ме разиграва!” От психологична гледна точка обаче това явление не е игра, а повтаряща се маневра, която ни кара да се ядосваме. Критерият за игрите е елементът на изненада, вътрешното объркване и появата на чувство за срам – Бърн нарича това „кулминация на играта”. Истинската игра започва с поставяне на умела примамка, на която жертвата се хваща и влиза в капана. Поради това, същността на игрите е в тяхната замаскираност. Точно поради това, разкриването им е катартично: който веднъж разпознае капана в играта, повече никога не влиза в него. Или поне не влиза след като вече са му омръзнали всички, спечелени от играта печалби като гняв, яд, разочарование и усещането, че са те преметнали.

Защо гневът и разочарованието се считат за печалба?

Ами, съвсем просто е. Точно тези чувства позволяват на различните его-състояния в нас да изживеят потиснатите си до тогава желания. Гневът например дава възможност на някой въздържан и самоконтролиращ се Овен да освободи агресията си. Или, чувството на разочарование позволява на Рака да преустанови диетата и в тъгата си най-сетне наистина да се натъпче до насита.

Бихте ли представили една игра през погледа на астрологията?

Нека вземем за пример добре познатата игра със заглавие „Дон Жуан”. За нея са нужни един – по възможност – привлекателен, но задължително инициативен и настоятелен Мъж, който отчаяно се влюбва от пръв поглед (или поне той смята така) в тъжната Сеньорита, която стои на балкона и се взира безцелно в далечината. Всички по-нататъшни събития се случват по сценарий: рози, серенади под лунна светлина, насълзени мъжки очи, горещи клетви… Какво повече да иска една жена? Тези елементи образуват задължителната въдица, или примка, в играта, с която Мъжът инстинктивно улавя слабата точка на Жената (в случая това, че тя жадува за малко нежност). Макар дълбоко в себе си да знае, че подобни обещания се равняват с броя на лунатиците, които скитат по земята, Жената се самоубеждава, че в този случай всичко ще бъде различно – тоест, на езика на транзакционния анализ, лапва въдицата или пада в капана. На сутринта след романтичната вечер Мъжът с подозрителна припряност навлича дрехите си. „До утре вечер?” – пита Жената, все още с надежда, „А да, ще ти се обадя.”. В Мъжа се поражда тръпка на неудобство, защото не е намерил подходящата интонация. Естествено, и Жената забелязва това. Това е моментът на превключването или обратът. И тук играта приключва. Единственото, което остава назад е двете страни да приберат съмнителните си печалби. „Дойдох, видях, победих” си казва Мъжът, когато си тръгва с лукава усмивка в ъгълчетата на устните. „Измамиха ме, унижиха ме, използваха ме” проронва Жената с широко отворени, насълзени очи и се протяга към чашата с коняк.

За психиката обаче всички игри вървят с немалки облаги. Ако не беше така, животът нямаше да бъде така основно направляван от игрите. Те са пътят, по който можем най-лесно и легално да изживеем и отведем насъбралото се напрежение и потиснатите си стремежи за власт и надмощие.

Протичането на игрите се подчинява на строги правила и може да се изобрази и с конкретно математическо уравнение. Така например, игровата формула на предната история изглежда по следния начин: Стръв (ухажване, комплимент) + Слаба Точка (жажда за любов) = Отговор (любовна нощ) -> Превключване („До тук бяхме, скъпа”) -> Осъзнаване („Оставих се да ме измамят”) -> Печалба (победа/гняв, разочарование, позволение за самосъжаление и напиване). Мъжът си тръгва с твърдото убеждение, че е спечелил, а Жената, че е загубила. Истината обаче е, че и двамата са загубили. Загубили са възможността да създадат автентична връзка с интимност, вяра и доверие.

Психологическите игри нямат и не могат да имат победители. Това е и причината, поради която всички игри са вредни.

Какво е разрешението тогава? Съществува ли живот без игри, връзка без игри?

Поради сложността на психиката и поради възпитанието и натрупаните по време на социализацията потиснати емоции, игрите са се превърнали в естествен спътник на нормалното душевно функциониране. Те са подчинени на важни за нас цели, вярно, такива които почти винаги имат горчиви и болезнени последици. Въпросът е, възможно ли е тези цели да бъдат постигнати така, че никой от участващите да не пострада. Психологията и хуманистичната астрология вярват, че притежават средството за това, а то се нарича самопознаване. Конкретно, това означава разкриване на онези места в нас, където потиснатите склонности, нужди и енергии чакат да бъдат изживени, независимо на каква цена. Всяка, заслужаваща доверие психотерапия, разкрива точно тези места и до същите тях стигат и онези, които са поели по пътя на самопознанието, предложен им от астрологията. А този, който се запознае със скритите до тогава в сянка его-състояния и разбере техните нужди, може по зрял начин да прецени как и кои от тях да осъществи.

Изглежда, че това е процес, който не приключва за два дена. До каква степен би могъл Ерик Бърн или точно Вашата книга Игрите, които зодиите играят, да помогнат на човек да се освободи от игрите, които съпътстват живота му?

Чрез практиката си, Бърн разбира, че когато някой разпознае своите игри, вече е готов да ги загърби, да излезе от тях. Това се дължи, както вече споменах, на прикрития характер на игрите, и по-точно, на това, че започват с поставянето на примамка или с пускане на въдица. Този, който вижда клопката или въдицата, в добър случай, разпознава капана и навреме се оттегля от ситуацията. Затова, колкото повече описания на игри познава някой, толкова по-голям шанс има да ги разпознае навреме. В Игрите, които зодиите играят са описани към седемдесет игри, разпределени според характеристиките на отделните зодиакални знаци. Вярвам, че като за начало, това е доста стабилен запас, за да може някой да се освободи от вгорчаващите живота му игри.

Интервю с Петър Ракош